петък, 28 септември 2018 г.

Истинска търнак чорба




 Този път в една публикация - поне два различни начина на приготвяне на истински търнак. Досега съм писал поне два три пъти за търнак чорбата, но от свински крачета, което е съвсем различно от телешкия крак с нокът, който се нарича търнак.
 От доста време насам се каня да направя тази публикация, но все не ми стига времето, както и за много други сготвени ястия, които търпеливо си чакат реда. Сигурно и такаще си чакат.
Ето така изглеждат телешките крака и ги продават точно така удобно нарязани в пакети - около 1,5 кг.
Това е само долната част - доста под коляното, старателно обелена и почистена.
Поне производителят се е постарал да не се мъчим.
Единственото, което трябва да се направи, е доброто измиване и оставяне в хладка вода за 20-а мин.
Впрочем, тука няма рецепта и затова само ще опиша технологията.
Парчетата от телешкия крак (търнак) се варят в тенджера, като се заливат с вода колкото да ги покрие. Слага се малко сол и в добавка по няколко зърна черен пипер и бахар. Добавянето на дафинов лист и други аромати просто ще "убие" вкуса на телешкото.
За варенето най-удачна е тенджера под налягане - като след завирането, се намаля силата на котлона наполовина и се вари поне 3 часа. Зависи, разбира се.
Варенето го правя в мултикукъра - на програма "яхния" - пет пъти по 25 мин. Или до момента на пълно разкапване и отделяне на месото от костите.
След като изстине, костите се отделят, а месото се наситнява и връща при прецедения бульон от варенето. По-скоро не става реч за месо, а за много много добре сварена кожа и жили. 
На снимката се вижда - всичко е омекнало до разкапване. 
Бульонът е много наситен, буквално лепне от отделения колаген.
Всичко се слага отново в купата на мултито, налива се допълнително поне литър вода като се добави малко сол - около 1 - 1 1/2 ч.л.
Отново се сварява - в кукъра - още веднъж за 25 мин.
Вече е налична заготовка за приготвяне на чорбата или супата, кой както го възприема и желае да го направи.
Може и да се хапва така - направо топло в купата. Така организмът получава невероятна доза колаген, което е полезно за ставите и кожата (особено за особи на възраст). Достатъчно е само да се добави малко счукан чесън и оцет.
Вариант първи:
Обикновена чорба.
В малко масло и вода се задушават 1 голяма глава лук, нарязана на ситно, заедно с 4-5 скилидки чесън, 1/4 глава целина на кубчета, 1 картоф - също на кубчета и се заливат с около 1 л от получения бульон и половината месо. (останалото количество ще бъде употребено за друго ястие).
Доливат се поне  500-600 мл вряла вода и се оставя да се вари 20-а минути. Овкусява се с черен пипер и сол на вкус.
Мисля, че добавянето на други подправки не е удачно, но все пак въпрос на вкус. 
При сервирането може се ръсне с пресен магданоз и поднесе с много лимонов сок.
Вариант втори:
Като млечна чорба.
В малко масло и вода се задушават 1 голяма глава лук, нарязана на ситно, заедно с 4-5 скилидки чесън, 2 моркова и  1 картоф - също на кубчета.
След задушаването им се заливат с около 1 л от бульона и месото  като се добавя и поне половин литър прясно мляко.
Вари се 20 - 25-а минути. Овкусява се със сол и черен пипер на вкус. 

Може и да се приготви в друг вариант като супа, с добавка на фиде или ориз и да се застрои с яйце и малко брашно.

Това са само варианти, лично изпробвани и одобрени.
Освен че се получава вкусно ястие, то е и много полезно за организма.
Пък и си носи на питието и затова НАЗДРАВЕ!

Обезкостен джолан на фурна


 Попаднах в месарницата на обезкостен джолан и се понакупих с идеята да си направя домашна кайма. За който не знае, от джолана става разкошна кайма за кюфтета или за кебапчета.
В момента, когато подхващах да го режа на парчета за месомелачката, ми дойде съвсем друга идея - да го опека.
Ей така да видим какво ще стане - май досега съм пекъл единствено цели джолани с кост. 
И така необходими са за 4 порции:
800 грама джолан парчета; 500 гр. гъби; 2-3 моркова; 4-5 скилидки чесън и 3-4 глави лук, както и плик за печене.
Изпълнението е повече от елементарно: Джоланът се нарязва на парчета по около 50 грама и овкусява с 1 с.л. от универсалната гурме сол. От как съм я направил, ежедневно си оправдава 30-та минути зор. Гъбите се почистват и нарязват на филийки, чесънът - по на две, а лукът - много на едро - на 6-8 парчета. 
Всичко се разбърква добре, слага се в плика за печене и сетне в подходяща тавичка. Не е необходимо да се слага вода или течност някаква. По желание може 2-3 с.л. някакъв алкохол - бърбън, водка.
Следва печене на 160С не по-малко от 3 часа.
Слага се във фурната и направо се забравя. Само по някое време - след около 2 часа, пликът може да се обърне.
За тези три часа всичко става направо "мозък".
Следва внимателно пресипване от плика в тавичката и дозапичане за коричка и цвят на вентилатор за около 10-а минути.
Това е и най-трудният момент - да устискаш на ароматите, които излизат от фурната.
Ако някой обича да има повечко сос, просто може да добави в плика малко вода - около чаша и ръсне върху зеленчуците и месото поне 1 ч.л. царевично нишесте.

Бързо и лесно - цялата процедура по рязането отнема 15-а минути, а резултатът е Дзверска вкуснотия.
Някой наблюдателен ще види в чинията и печени картофи - да има ги, но те са печени отделно - пак в плик.
Правете и да не забравя - НАЗДРАВЕ!

сряда, 26 септември 2018 г.

Мусака с месо


 Тази мусака се получи съвсем случайно, но за резултата гарантирам, че е невероятно, казано иначе - дзверски, вкусна. 
 Бях се засилил да правя свинско с картофи яхния - едно съвсем обикновено ястие, което отдавна не съм правил. Нарязах си лука и чесънчето на ситно, измих и обелих картофите и ги резнах на 3-4. Захванах се месото и се загледох нещо по ТВ-то.
 Както казва един приятел, сипах си едно, и започнах с рязането. Да ама не - вместо големи парчета месо, без да се усетя съм го нарязал на ситно - на кубчета по около 1х1, 1,5х1,5 см. Като се усетих, вече беше късно. Ами сега? Каква яхния от свински късчета с огромно картофи...?
 В движение реших да променя идеята. Все пак една рецепта е моментният резултат на готвенето на едно ястие, което никога няма да се повтори като условия и продукти.
 При ситно нарязано месо какво да направиш друго, освен първото, което ти хрумва - ами мусака.
 Никой не е казал, че мусака се прави само с кайма.

Месото около 500 грама се запържва в малко мазнина (олио и гъша мас) на части в тигана до хубаво зачервяване.
При месото на части се добавят 2-3 моркова, нарязани на ситно.
След това 2-3 главички лук и 4-5 скилидки чесън.
След тях в тигана се хвърлят вече нарязаните на ситно 4 големи картофа, колкото да сменят цвета си.
В това време две средни тиквички се нарязват на кубчета и добавят в тенджУрата. 
 Налива се около 1 л. бульон (винаги имам такъв) - замразен във фризера. Ако няма такъв - вряла вода. Добавят се две с.л. от моята сушена универсална подправка (даже и линк няма да давам...).
Слагат се сол и черен пипер на вкус,  вари се 10-а минути на средната сила на котлона.
Пресипва се в тава и  заминава във фурната на 180С - за около 35-40 мин.

В това време се прави и заливката:
в една кофичка кисело мляко се загася с малко лимонов сок 1 ч.л. сода, добавят се 4 яйца и 4 -5 с.л. брашно, като всичко се разбива много добре с добавка на щипка сол. Трябва да се получи с консистенция като на кексово тесто.
Когато има, настъргвам и 2-3 с.л. кашкавал.
След слагането на заливката, се пече до зачервяването й - отнема около 10-15 минути. Най-често оставям фурната само на горен реотан.
Мусаката е готова опечена.
Изчаква се малко да поистине, нарязва се порционно и може да се сервира.
Предпочитам с лъжица две кисело мляко.
И разбира се с хубаво питие.
Впрочем тази мусака е много вкусна и изстинала. И е доста по-различна от тази с каймата.
Пробвайте и НАЗДРАВЕ!