Що за напитка е калвадосът няма да обяснявам и няма да споря.
В общи линии калвадосът (на френски: Calvados) е ябълково бренди, получено чрез дестилация на сайдер, което се прави традиционно във френския регион Долна Нормандия. Калвадосът има алкохолно съдържание около 40 градуса.
По принцип е бил питие на бедните, но в началото на минали век покрай парижската бохема (художници, писатели и т.н.) става популярен и много търсен.
Направията му в домашни условия по оригиналната технология е доста трудоемка работа, а ако се направи с рязане на ябълките, захар, ферментация и варене на казан, просто ще си стане обикновена ябълкова (плодова) ракия.
Затова ще обясня един много лесен начин с гарантиран резултат.
Необходими са 1 кг ябълки и круши - 150-200 грама, както и 1 литър водка - колкото по-качествена толкова по-добре.
Ама за крушите защо? Просто е - в оригиналната рецепта задължително присъстват круши около 15 % от общото количество.
Количеството е ориентировъчно, но това е за 1 литър.
Изпълнението е повече от елементарно:
Крушите и ябълките се измиват, почистват от семената и се нарязват на малки парчета.
Пълнят се в голям стъклен съд (буркан, бутилка и т.н.) и се заливат с водката.
Съдината се затваря добре и се слага на тъмно място и буквално се забравя за поне две седмици. Може и повече - на принципа на Мечо Пух - колкото повече, толкова повече ...
Следва прецеждане на водката през цедка и домакинска хартия.
От тук нататък следва допълнително да се прецени дали вкусът и ароматът на ябълка са много наситени, или пък цветът е прекалено карамелен. В този случай може просто да се разреди с още малко водка - до желания вкус или цвят.
В името на експеримента правих в няколко бутилки - с водка в едната в водка, а в другата - с ракия. В третата, след 15-я ден отлях водката и напълних нова до горе и след 10 дни я смесих с първата.
В интерес на истината, първата стана много наситена и като аромат и цвят, вариантът с ракия изобщо не ми хареса и затова не го препоръчвам. В третия вариант се получи наистина умерен вкус и аромат на ябълка и не толкова наситен цвят.
Пак в интерес на експеримента, тъй като този с ракията не ми хареса, разтопих 2 с.л. мед в около 150 мл преварена вода и смесих.
Това е средната бутилка - получи се леко мътна от меда, но пък значително вкусово се подобри, а и градусът на питието падна до 40, тъй като ракията бе доста силничка.
На снимката от ляво на дясно се виждат и трите варианта.
Ефектът на помътняването може да се избегне, ако се ползва захар за подслаждане.
Така че ако искате да разнообразите домашните питиета с един лесен домашен калвадос, правете смело. Всеки може да нагоди питието по собствения си вкус (дори и като градуси) и да му се наслади, без да се налага да плаща една доста висока цена за това.
Е, Наздраве!
А за тези, които стигнаха до тук и имаха търпението да четат, ще им предложа и един бонус:
Някой ако си помисли, че съм изхвърлил напоените с алкохол плодчета, направо се лъжИ.
Така хубаво се бяха консервирали от алкохола, че стават и за мезе като плодова салата.
Само, че при наличието на хубавата напитка, реших да направя сладко от тях.
В съдината сложих чаша вода и чаена чаша и половина захар и направих сироп.
Това количество е за количеството плод - общо около 1,2 кг.
Сипват се при сиропа впияндурчените плодчета и се варят до готовност за сладко.
Както се прави обикновено сладко.
Внимание - отначало всичко смърди на селски ракиджийски казан, но сетне миризмата изчезва.
Особено като им се пусне малко канела и джинджифил на прах.
Естествено и лъжичка лимонтузу и врящо се затваря в бурканчета.
Няма да обяснявам колко вкусно сладко стана.
Цялата тази играчка с направията на лесния калвадос си заслужаваше само заради това сладко.
Просто невероятно.
Купичката си я изядохме, без да се усетим.
П.П. впрочем с тази публикация не мисля че откривам топлата вода, а просто споделям нещо като идея, а който има желание, може да я реализира...
П.П. впрочем с тази публикация не мисля че откривам топлата вода, а просто споделям нещо като идея, а който има желание, може да я реализира...
