Пълнени пържоли

  Започвам с условието, че изобщо не иде реч за някаква рецепта с количества, мерки или теглилки и други подобни. Това е просто една дзверски вкусна идея как да се приготвям невероятни пържоли, които да вземат акъла на всеки седнал около масата. И веднага предупреждавам - когато се готвят, предварително трябва да се заредим с много ама много като количество хубаво питие. 

 Значи, трябват ни толкова пържоли колкото Човеци ще ядат с резерв една две за по-ящните.

 Най-добре е пържолите да се по-дебеланки и да са кост - от тези дето ги продават по месарниците като свински котлети.

 Освен това са необходими някакъв шунков или друг колбас, кашкавал (напр. пушена гауда), буквално идея синьо сирене, 1-2 ч.л. каперси (може да се заменят със ситно нарязани краставички), които се нарязват на ситни кубчета и се смесват с 1-2 ч.л. дижонска горчица.

 Пържолите се овкусяват със смес от пипери, чубрица или риган, сол и в тях се прави разрез около 3 см и с остър нож в тях се оформя нещо като голям джоб.

 С ръце в този джоб се напъхва така подготвената плънка - колкото повече, толкова повече, както е казал Мечо Пух.

Така напълнените пържоли се нареждат в тавичка плътно едно до друга, наръсват се с малко мазнина и им се личва някаква течност - вода, бира, бяло вино. В случая 100 мл бърбън.

Завиват се с алуминиево фолио и тавичката заминава във фурната. Могат да се опекат във фурната на 180С за около 45 минути и сетне под вентилатор за 10-а минути до хубаво зачервяване.

 Само че в моя случай заложих пак не нещо нестандартно - във фурната на 100С за около 7 часа. Бухнах ги по обяд и хоп троп на работа. Прибрах се в 18 часа със свита душа, но просто се бяха разкапали - бяха омекнали, но нарочно ги оставих за още час. Сетне точно за 10 минути на 180С с вентилатор да се зачервят.

Ето ги - след като са готови - част от кашкавалите са се разтекли навън и се образувал много вкусен сос.

Пържолите се прехвърлят в друго топла съдина, а сосът се слага в тиган с малко масло и се добавят 1-2 ч.л. царевично нишесте размито в малко водичка. Вари се до получаване на хубав гъст сос. Овкусява се по желание - лъжичка горчица и малко мед. И да не се забравя църното пиперче ...

Всяка пържола сервирах върху истинска родопска катма, обилно залята със сосчето.

Е, направо се въздържам от коментари ...

Дзверска му вкуснотия. 

Прави се лесно, а си олизваш пръстите - за известно време дори забравих за това, че чашката ми е пълна с любимото питие.

Пробвайте! Най-хубавото е, че въображението не е ограничено от каквото и да е ... 

Достатъчно е да имаш остър нож в ръката, минимум продукти и голям дзверски мерак да направиш нещо различно.

Който се пробва, в никакъв случай няма да му остане за пръв и последен път.

Наздраве!

Домашен ябълков оцет - втора

 За направата на домашния ябълков оцет вече съм писал, но тази публикация е наложителна като продължение, защото темата наистина има продължение.

 По принцип съм си експериментатор в кухнята, много рядко правя нещо по рецепти - обикновено - по идеи или хрумки. Все пак има някои неща, при които следва да се спазва определена технология. Но да се върна на ябълковия оцет.

 След като отцедих течността от ябълковите джибри (не знам как иначе да ги нарека), не ги изхвърлих както правят май всички. Впрочем и при отцеждането не се престарах твърде много, т.е. не ги цедих "до сухо".  

Всичко това прехвърлих в една 10 литрова бутилка от вода. Голямата оцетена гъба си я прибрах в бурканче с оцет, а парченцата гъба и едно по-голямо парче отидоха в бутилката. (впрочем за това съм писал в предишната публикация).

Тубата се напълни точно до половината - значи 5 л. В 3 литра вода разтопих по 150 грама захар и мед. Сипах вътре в бутилката, направих тапа от марля и направо я забравих.

Това беше през декември. 

Преди 20-а дни се сетих за оцета в бутилката, която беше забутана в едно кьоше.

Всичко се беше оттаило на дъното, а отгоре беше бистричко. Внимателно отлях, а останалото добре изцедих. Джибрата бе изхвърлена. 

Даже на снимката се вижда каква нова огромна гъба се е получила (и тя бе съхранена в буркан за следваща партида).

Полученият оцет на два пъти прецеждах през кухненска хартия и напълних в стъклена дамаджана и бутилки.

В интерес на истината, се получи доста силен оцет - много ароматен - направо си бие на хубав ябълков оцет.

Абе, направо, био продукт.

Напълних и няколко малко бутилки - в едната сложих сушено годжи бери, в друга - сушена червена боровинка, а в третата - е няма да се сетите - мента. За тези няколко дни придобиха един такъв лек аромат - трудно ми е да го опиша.

Така че моят експеримент с "вторичния" ябълков оцет се оказа много успешен.

Сравнявам оцета от двете партиди и от точно този го оценям като много по-високо.

Е, дано моят опит се окаже от полза за някого.

Палачинки с айрян

 По принцип за палачинки се бях зарекъл да не пиша в блога си - рецепти и начини на направия бол. 

 Този път правя изключение, защото за мен са нещо ново и нестандартно.

  След вчерашния ден на бърбъна, днес сутрешната закуска беше наложителна и получих заявка за палачинки. Какво по-лесно от това - да ама не: оказа се, че няма прясно мляко, няма и кисело, а в хладилника се мъдри една шишичка айрян и то просрочена с 4-5 дни.

 Та да си дойдем на думата 500 мл айрян (най-добре е леко киселичък), 1 ч.л. сода, която се загася в него, чукват му се 2 яйца, 1 ч.л. сол и толкова захар, като се разбива в бъркалката на части се сипват 200 грама брашно. Завършва се с 2 с.л. разтопено масло или олио.

 Сместа се оставя да си почине 10-а минути. Печенето е ясно.

Готовите палачинки се мажат с масло.

Вървят си и със сладко и солено, а моята е с конфитюр от сушени смокини и сирене.

Оказа се, че палачинките с айрян стават невероятно вкусни и пухкави.

Пробвайте.