Питки с маслини и копър

  Когато установиш, че хлябът в къщи е свършил, а навън е адска жега и не ти излиза, на бърза ръка се заемаш да спретнеш едни питки.

 За тестото: нарочно давам мерките в ч.ч. като е без значение дали чашата е 200 мл или 250 мл и т.н., защото е важно съотношението, а не точните милилитри:

две чаши брашно, 

една чаша смесени поравно айрян и прясно мляко

1 яйце + един жълтък за намазване

1/2 ч.л. сода

1 ч.л. суха мая

1 ч.л. сол

1 ч.л. захар

2 с.л. олио + олио за хубаво омазняване на ръцете

10-а обезкостени и нарязани на ситно маслини, както и 2-3 стръкчета ситно нарязан копър

Направата на тестото е много лесна, защото се прави без месене, а се бърка с дървена лъжица.

Брашното се слага в подходяща голяма купа и се разбърква заедно с маята и захарта.

В друга купа се разбива яйцето заедно с прясното мляко, айряна и солта. Слага се и содата бикарбонат, която може да се загаси с капка две лимонов сок, но ако айрянът е кисел, това не се налага. Слагат се и двете с.л. олио, както и нарязаните маслини и копър.

Течните съставки на тънка струйка се сипват при брашното, като се разбърква с дървената лъжица до поемането им.  Не е необходимо голямо престараване. Достатъчно е да се обърка добре - получава се доста лепнещо тесто, но това е без значение.

Покрива се със стреч фолио и се оставя за около час да втасва. В тия жеги това става доста бързо.

Ръцете много добре се омазняват, тесто се накъсва на топки и се слагат в силиконови форми за печене.

Доста е меко и без формичка не бях сигурен дали ще си заеме форма.

Намазах с разбития жълтък с малко олио и ги оставих за 10-а минути да си отдъхнат.

За отрицателно време бухнаха яко, бидоха отново намазани с жълтъка и в студената фурна, която я включих на 180С.

Точно за 35 минути се бяха зачервили идеално.

Последва изваждане и докато са топли топли, се поставят в хартиен плик или завиват кърпа. Така омекват приятно.

При добро желание могат да се намажат и с масло и поръсят с идея шарена сол.

Малко се понапукаха, но то е защото доста бухнаха.

Няма да описвам вкус и аромат.

Наистина невероятни станаха.

Правят се много лесно. Цялото разбъркване на тестото отнема буквално пет минути. И сетне само едно прехвърляне във формичките.

Пробвайте, няма да съжалите.

И накрая нещо като бонус: 

едно яйце идва твърде много за намазване на четири питки и направо си артисва. Е в него може да се добавят 2 с.л. кисело мляко, идея сода, и 2-3 с.л. брашно, да се натроши малко сирене. И върху нагорещения тиган - за кратко.

Резултатът - вкусна пърленка.

Пълнени пържоли

  Започвам с условието, че изобщо не иде реч за някаква рецепта с количества, мерки или теглилки и други подобни. Това е просто една дзверски вкусна идея как да се приготвям невероятни пържоли, които да вземат акъла на всеки седнал около масата. И веднага предупреждавам - когато се готвят, предварително трябва да се заредим с много ама много като количество хубаво питие. 

 Значи, трябват ни толкова пържоли колкото Човеци ще ядат с резерв една две за по-ящните.

 Най-добре е пържолите да се по-дебеланки и да са кост - от тези дето ги продават по месарниците като свински котлети.

 Освен това са необходими някакъв шунков или друг колбас, кашкавал (напр. пушена гауда), буквално идея синьо сирене, 1-2 ч.л. каперси (може да се заменят със ситно нарязани краставички), които се нарязват на ситни кубчета и се смесват с 1-2 ч.л. дижонска горчица.

 Пържолите се овкусяват със смес от пипери, чубрица или риган, сол и в тях се прави разрез около 3 см и с остър нож в тях се оформя нещо като голям джоб.

 С ръце в този джоб се напъхва така подготвената плънка - колкото повече, толкова повече, както е казал Мечо Пух.

Така напълнените пържоли се нареждат в тавичка плътно едно до друга, наръсват се с малко мазнина и им се личва някаква течност - вода, бира, бяло вино. В случая 100 мл бърбън.

Завиват се с алуминиево фолио и тавичката заминава във фурната. Могат да се опекат във фурната на 180С за около 45 минути и сетне под вентилатор за 10-а минути до хубаво зачервяване.

 Само че в моя случай заложих пак не нещо нестандартно - във фурната на 100С за около 7 часа. Бухнах ги по обяд и хоп троп на работа. Прибрах се в 18 часа със свита душа, но просто се бяха разкапали - бяха омекнали, но нарочно ги оставих за още час. Сетне точно за 10 минути на 180С с вентилатор да се зачервят.

Ето ги - след като са готови - част от кашкавалите са се разтекли навън и се образувал много вкусен сос.

Пържолите се прехвърлят в друго топла съдина, а сосът се слага в тиган с малко масло и се добавят 1-2 ч.л. царевично нишесте размито в малко водичка. Вари се до получаване на хубав гъст сос. Овкусява се по желание - лъжичка горчица и малко мед. И да не се забравя църното пиперче ...

Всяка пържола сервирах върху истинска родопска катма, обилно залята със сосчето.

Е, направо се въздържам от коментари ...

Дзверска му вкуснотия. 

Прави се лесно, а си олизваш пръстите - за известно време дори забравих за това, че чашката ми е пълна с любимото питие.

Пробвайте! Най-хубавото е, че въображението не е ограничено от каквото и да е ... 

Достатъчно е да имаш остър нож в ръката, минимум продукти и голям дзверски мерак да направиш нещо различно.

Който се пробва, в никакъв случай няма да му остане за пръв и последен път.

Наздраве!

Домашен ябълков оцет - втора

 За направата на домашния ябълков оцет вече съм писал, но тази публикация е наложителна като продължение, защото темата наистина има продължение.

 По принцип съм си експериментатор в кухнята, много рядко правя нещо по рецепти - обикновено - по идеи или хрумки. Все пак има някои неща, при които следва да се спазва определена технология. Но да се върна на ябълковия оцет.

 След като отцедих течността от ябълковите джибри (не знам как иначе да ги нарека), не ги изхвърлих както правят май всички. Впрочем и при отцеждането не се престарах твърде много, т.е. не ги цедих "до сухо".  

Всичко това прехвърлих в една 10 литрова бутилка от вода. Голямата оцетена гъба си я прибрах в бурканче с оцет, а парченцата гъба и едно по-голямо парче отидоха в бутилката. (впрочем за това съм писал в предишната публикация).

Тубата се напълни точно до половината - значи 5 л. В 3 литра вода разтопих по 150 грама захар и мед. Сипах вътре в бутилката, направих тапа от марля и направо я забравих.

Това беше през декември. 

Преди 20-а дни се сетих за оцета в бутилката, която беше забутана в едно кьоше.

Всичко се беше оттаило на дъното, а отгоре беше бистричко. Внимателно отлях, а останалото добре изцедих. Джибрата бе изхвърлена. 

Даже на снимката се вижда каква нова огромна гъба се е получила (и тя бе съхранена в буркан за следваща партида).

Полученият оцет на два пъти прецеждах през кухненска хартия и напълних в стъклена дамаджана и бутилки.

В интерес на истината, се получи доста силен оцет - много ароматен - направо си бие на хубав ябълков оцет.

Абе, направо, био продукт.

Напълних и няколко малко бутилки - в едната сложих сушено годжи бери, в друга - сушена червена боровинка, а в третата - е няма да се сетите - мента. За тези няколко дни придобиха един такъв лек аромат - трудно ми е да го опиша.

Така че моят експеримент с "вторичния" ябълков оцет се оказа много успешен.

Сравнявам оцета от двете партиди и от точно този го оценям като много по-високо.

Е, дано моят опит се окаже от полза за някого.