Домашна лютеница от червени чушки

 Няма да навлизам в спор с когото и да е що за чудо е това лютеницата, айвара или лютивката. Още по-малко ще търся историческите корени на тази типично Балканска вкуснотия.

 Просто ще дам един вариант на една любима лютеница, която става наистина невероятно вкусна и която предпочитам пред всички останали, както и ще споделя някои дребни трикове за улесняване на процеса.

Печените ми чушки тази година дойдоха в малко повече и се оказа, че във фризера няма повече място за тях.

Ща не ща трябваше да позатворя малко в буркани, които така или иначе трябва да се стерилизират за малко.

Напълних няколко буркана и останаха доста, та реших да направя от любимата си лютеница.

Давам количествата, които ползвах (това бяха наличностите):

4 кг печени и обелени червени чушки; 

2 буркана изварени смлени домати - правя си такива и имам налични. Иначе 3 кг домати трябва да се изчистят, отцедят и сварят до получаване на доматено пюре. Може и един буркан готово доматено пюре.

2-3 скилидки чесън, 1 голяма глава лук, сол, черен пипер и кимион на вкус, както и една връзка магданоз.

1 ч.ч. олио

Чушките заедно със ситно нарязания магданоз се смилат на едрата решетка на машинката. При меленето се слага едра цедка и така се отцеждат от излишната течност.

По същия начин всички чушки се държат цедки над купа. Течността се отделя и сетне много по-бързо се изваряват - времето се съкращава двойно, че и даже тройно.

Отцеденият чушков сок не се изхвърля, разбира се. След направата на лютеницата се вари в същата тенджера (не цапаме и друга съдина) до редуциране наполовина, овкусява се със сол и пипер, пълни се бурканчета и се стерилизира заедно с бурканчетата лютеница.

От него става страхотна подправка за различни ястия - може да замести доматения сок. А сложен в разни месни ястия придава един невероятен вкус. Особено ако при изваряването му се добавят няколко люти чушлета. 

В подходяща съдина - добре да е дълбока и широка тенджера, се загрява олиото. Чесънът и лукът, най-добре е да са настъргани, се задушават за кратко, слагат се доматите и след като заврат се добавят и смлените чушки. Намаля се силата на котлона поне с 1/3 и се пържи до желаната гъстота. При мене отне около 30-а минути. Слагат се подправките - солта, пипера и кимиона. Пробва се на вкус.

Точно в този момент ми се стори, че иска малко мазнинка и носи още малко лук, та сложих една голяма бучка масло - около 50 грама и 1 с.л. с връх сушен лук. Сушеният лук доста подобрява вкуса, а може и да си въобразявам.

Готовата лютеница се пълни в бурканчета.

Сетне се приготвя и чушковия сок.

Стерилизират се за около 10-а минути от завирането. Сетне е ясно.

Ако се ползват пресни домати, могат по същия начин да се оставят в цедка - да отцеди излишният сок. Така по-лесно и по-бързо се изваряват. А доматеният сок отива при чушковия и се приготвя заедно с него.
Много е важно при варенето и сгъстяването на лютеница и слагането на подправките да се опитва. Хубавата лютеница не трябва да има вкус на "сурово" или пък миризма на такова. Нищо че продуктите са печени или варени, ако не е запържена добре, остава такъв вкус. Затова дори и да се сгъсти достатъчно, може все още да не е готова. Е в този случай, ако много се е сгъстила и не е готова на вкус, може да се добави  и малко от отделения сос.

След като напълних 8 бурканчета от лютеницата, в останалата натроших около 100 грама поизсъхнало сирене - та и две бурканчета разядка - лютеница със сирене.

Получиха се и две бурканчета сгъстен чушков сос.
Който обича пикантната лютеница, може във всяко бурканче да сложи по едно две люти чушлета и след това да ги затваря.
Подправките, включително и магданоза съм ги дал, защото така я предпочитаме. Може и без него, или пък без кимиона и т.н. А който иска може да сложи друга любима подправка.

Чушки все още има и можете да пробвате - става наистина страхотна. Особено за хора, които не обичат патладжан.

Баница от готови банички

 Ха сега де - каква е тази баница от готови банички.

 Преди да разкажа историята на тази фантастична баница, пущам един майтап:

 Та така: преди няколко дни младежите гостуваха и както редовно питам каква ще е закуската дет душите им сакат? У нас така се действа - те дават заявка и се приготвя каквото искат. Мълчат загадъчно и обясняват още по-загадЪчно, че те щели да се оправят...

 При такава заявка на дядо какво му остава освен съботно да се успи докато може ...

 Излюпвам се около 10,30 часа и то от някакъв невероятен аромат из къщата на хубаво кафе и на ... прясно изпечени банички. Та нашичките натрупали на масата едни банички - цели 5 броя и то не банички, а цели лепезета (Не успях да ги снимам, ама наистина бяха огромни). Щастливи, усмихнати - нашенските били много по-вкусни от "софийските".

 Е похапнахме от тях ... Признавам си честно, баничка не съм си купувал сигурно от Балканската война. Докато бяха топли и ароматни, се хапваше ... Е нямаха сирене, па и изварата не беше кой знае колко, но все пак ... Що хапнахме, хапнахме ... ама повечето артисаха.

 Няма значение кой, но някой от младежите реши следобяд да си хапне за късна закуска и изпищя - ама това е цяла слонска подметка. 

 Истина си беше.

Хляб не се изхвърля, а банички още по-малко - така знам от Баба.

Реших неделната изненада да е баница от баничките подметки.

Тавичката леко се намаслява, а баничките колкото и да е трудно се нарязват на късчета - примерно 2х2 или 2х3 см и се нареждат произволно в тавичката за печене. Бяха две и половина бройки, ама не мога да определя като точно количество.

Около 250 грама сирене се натрошават и омесват с баничките. Една кофичка кисело мляко се разбива с четири яйца и тази смес се излива в тавичката. Да не забравим и няколко бучки масла тук таме.

Оставяме така хубаво течността да поеме в пресъхналите вчерашни банички - е не много: колкото фурната да загрее на 180С.

Пече се на 180С около 30-35 макс. 40 минути.

Първоначално започва да се надува - ха ха да тръгне да те търси из бокса.

Когато хубаво се зачерви отгоре, е готова.

от тука нататък няма какво да обяснявам.

Всичко е ясно.

Малко време да поизстине, вади се направо цялата от тавичката и се нарязва.

Признавам си честно, толкова вкусна и ароматна баница не съм ял - дори и с най-добрите кори.

Стана направо уникална.

Не очаквах ...

Те това творение баница от стари банички надмина всичките ми очаквания.

Най-важното е, че това, което не ставаше за кусване даже, се превърна в нещо просто уникално като баница.

Ако разполагах с малко коприва или спанак, сигурно щеше да стане трепач.

Знам, че почти никой няма да се "хване" на  моята въдица, но все пак е възможно на някого да се случи и вместо да се мъчи може да вдъхне нов живот в изсъхналите банички.

 Ей те тази невероятно вкусна баница я слагам в графата - полезно- нещо от сорта на страта - баница от стар хляб.

 И също в графа - от нищо - нещо.

 П.П. тъкмо я публикувах и видях, че това е 1 100-та публикация в блога ми. Направо съм доволен от себе си, че е точно такова нещо.

Домашна едросмляна лютеница

 След като пуснах снимките на ей тия няколко бурканчета лютеница, които направих в почивните дни, с изненада установих, че в блога ми няма и редче за домашната лютеница. Даже се порастърсих и за снимки и се оказа, че липсват. Не че не правя, ама за мене лютеницата е нещо тривиално за направия и може би заради това.

 Причините са вероятно няколко:

-първо, открил съм отдавна едно цехче, където правят много хубава едросмляна лютеница. 

-от същото цехче купувам готови опечени и обелени чушки и патладжани и ги съхранявам във фризера. Та като ни се дояде лютеница, вадя от фризера продуктите, доматено пюре има винаги и приготвям по малко за прясна консумация и за няколко дни свършва - до следващия път.

-трето, не обичам стерилизирането и т.н.

Та като заседнах да пиша за лютеницата, сега ще пусна начина по който я правя и си запзвам правото да напиша в бъдеще време доста повече за нея. Няма и да пиша за различните варианти, а конкретно за най-любимия ми вариант (с едно единствено изключение, че чушките и патладжаните са печени във фурната, а не на огън - за такова малко количество не си струваше ходене до вилата).

Дозата ми е:

5 кг червени чушки

1 кг патладжани

1 буркан (от компотените) готово доматено пюре 

около 250 мл олио

сол на вкус

по 1 ч.л. с връх черен пипер и кимион

захар - зависи от киселинността на доматеното пюре

Изпълнението ми е максимално просто:

Чушките се избушват и почиствата от семената.

Патладжаните се обелват с белачката за картофи и нарязват на парчетата - първо по дължина и сетне на по 4-5 напречно.

Тавичката на фурната я слагам на дъното, в нея слагам друга тавичка с нарязаните патладжани. Чушките се пекат на средна решетка на 180С с вентилатор.

От време на време патладжаните се разбъркват, а опечените чушки се вадят в тенджера върху решетка, като се затваря с капак. Така хем омекват, хем се поотцеждат. 

Докато чушките се белят, опечените патладжани престояват в гевгир, за да се оцедят.

Сетне е лесно - мелене на ръчната машинка на най-едра решетка.

(В интерес на истината при меленето добавям тайничко 1 или 2 люти чушлета, 3-4 скилидки чесън и шепичка - листата на 3-4 стръка магданоз. Ама това е за любителите и за това го няма при продуктите по-горе).

В голяма тенджера се загрява 1 ч.ч. олио и при него на части се пущат смлените чушки и патладжани. 

Поразбърквам малко и прилагам най-големия си - намалям силата на котлона от 9-та на 2-ра степен. Похлупвам тенджерата с капака наполовина и направо я забравям лютеницата. Горе долу за час и половина - всичко си къкри и се изпарява. Само от време я наглеждам и леко разбърквам. 

Като се изпари поне 1 пръст и започне леко да се сгъстява, се слага и доматеното пюре.

Вече няма "бягане" - висваш до котлона, леко усилваш на 4-5 -та степен и започва бъркане. 

В момента, в който лъжицата започне да оставя следа на дъното, значи е готова. Слагат се подправките и солта (1 с.л.) и се опитва. Ако иска още сол, се даовя; ако леко накиселяна, се слага и малко захар.

Още вряща лютеницата се пълни в бурканчета, затварят се и се оставят до пълно изстиване върху капачките си.

От това количество излизат 6-8 бурканчета.

Няма нужда от стерилизиране. Така се запазва дълго време - е поне досега не съм имал случай да бомбира.

Ами това е, сравнително лесно с чудесен резултат.