Лесни катми - по градски

  Наредили сме се на опашка пред Прозорчето (имаме си един такъв магазин на пазара) все пенсионери - ама сме поне 7-8 човека. То там почти винаги има такава опашка, че яйцата им са много хубави и винаги поне с няколко стотинки по-евтини, както и другите стоки де. Две възрастни жени (вече не ми върви да казвам Баби, че като към мене се обърнат с Дядо направо ми призлява) си лафят и се обясняват коя какво ще купува - естествено по Списък.  Хич не ги и слушах, ама като чух "Какви катми, ма, ша праИш с бакпулвер!" взех, че наддадох едно голямо Ушо да не пропусна... "Щом са с бакпулвер, това ще да са палачинки".

 Па другата като се разпали - "От мома така ги правя. И Мама така ги правеше, а нея я учила Баба. Па тя беше голяма домакиня". Па като я поогледох, май Мома е била преди 50-тина, че и повече лета.

Та ето и подслушаната рецепта за градски катми:

3 яйца, 1 бурканче кисело мляко - демек 500 грама (не кофичка, че сега са по 400 гр, а не като едно време), 3 с.л. вода; 1 ч.л. сол с връх и 1/2 ч.л. захар. Брашно колкото поеме докато стане гъсто като бозата от едно време. В първата чаша брашно се слага 1 пакетче бакпулвер.

За печенето всичко е ясно - на бавен котлон, по-дебелички и мазане с масло.

Така ставали пухкави, а не жилави и на другия ден си били меки.

Брей, викам си това е нещо като по-различни палачинки.

Но след като любопитството ми се разпали, още като се прибрах взех, че спретнах 1/3 доза. Лесно е да се сметне.

Да си призная, чак съжалих, че подходих скептично. Станаха наистина пухкави.

Със зор отделих три броя за другия ден - е бяха си направо идеални.

Та това са лесните катми по градски.

Сега някой да не вземе да си помисли, че не знам как се правят катми и не съм наясно? Ето тук е оригиналната рецепта за катми по родопски. Имам и варианти за по-лесни катми.

В един момент се замислих- Бабите ми (и двете) винаги правеха катми. Майка ми правеше палачинки. В техните варианти - основно брашно, вода, мая и сол. Като екстра - прясно или кисело мляко. Яйца не са слагали.

Поотделих малко време да се разровя из старите готварски книги. В петте книги от 1928 -1933 год. изобщо не открих думата палачинки, нито пък рецепта за нещо подобно.

В книгата от 1943 год. открих рецепта за фридати и в скоба (палачинки).

Поотделих малко време да се разровя из старите готварски книги. В петте книги от 1928 -1933 год. изобщо не открих думата палачинки, нито пък рецепта за нещо подобно.

Прочетете я внимателно - 2 яйца, 125 мл мляко, 200 гр. брашно, бакпулвер.

Май думата палачинки е навлязла в употреба доста по-късно, а някои гражданки са продължили да наричат изделието катми, макар и да е с яйца и бакпулвер.

Пробвайте този вариант за лесни катми по градски и няма начин да не останете доволни.
Все пак бих ги нарекъл палачинки дебеланки с кисело мляко, но нека си остане така - катми по градски.

Па и се правят наистина лесно - забъркването отнема буквално минутка и може направо да се пристъпва към печенето. Само вмятам, че е удачно тиганът да се намазва съвсем леко с масло за всяка катма.

Наденица (суджук) от патешко месо

  Започвам тази публикация направо с опасение - не знам как да нарека този дзверски вкусен домашен деликатес - дали наденица, дали сурово-сушен салам, суджук или луканка? 

  Показвам си домашно произведения деликатес и си го кръщавам, както мисля, че е правилно. На когото не му харесва да подминава. 

 От 55 год. (след детската градина) данък обществено мнение не плащам.

 Та да си дойдем на думата:

Преди време бях писал, че намерих много хубаво патешко филе и  си купих 3 пакета по 500 грама. Замразено и изглеждаха едни такива красиви цели парчета.

Предвкусвах удоволствието да направя едни страхотни нещица с него.

Като размразих първия пакет, изпаднах в потрес - едни такива тъниньки парчета, че направо няма какво да ги правиш. Размразих и останалите два пакета - същата история.

Наложи се много добре да ги изкисвам в марна вода с лимон, за да се отстрани от тях кръвта.

Направо не е истина, че цели 4 пъти я сменях докато остане месо без кръв. Не обичам изкисването, защото от месото се извличат полезните неща и се отмиват, но нямаше начин - просто течеше кръв от него.

И се почна едно мислене - що да го праЯ? 

Реших да експериментирам с някакъв вариант за сушене - я наденица, я суджук...

Добре де, ама само от това патешко филе си представих каква подметка ще излезе след сушенето.

Много просто - 1,5 кг патешко филе, нарязано на парчета примерно 2х2 см. И в добавка 600 грама разнородно свинско за готвене и 100-а грама сланина.

Свинското се нарязва на ситно и се накълцва със сатърчето - буквално като кълцана кайма. 

Двата вида месо се смесват, слагат се се солта и подправките и заминава в хладилника поне за 24 часа.

За подправките на кило заложих на сол - 21 грама сол (10 нитритна и 11 обикновена); меланж пипери - 5 грама (продават едни четири вида пипери заедно и прясно ги смлях); 2 грама кимион; иска си захар (в интерес на истината не я сложих, а турнах по 1 ч.л. мед); 

От там нататък: каймата разделих на три части: в едната добавих 5 гр. червен пушен пипер и 2 грама лют;  в другата - стрък праз на ситно с дължина около 20 см; в третата - щипка - буквално грам смляно семе от резене.

След 24-часовия престой последва пълнене в обикновено изкиснати свински черва. За пълненето ползвам онзи "строителен шприц".

Всеки вид се пълни по различен начин - да си ги зная. Следва теглене и контролиране процеса на сушене.

В интерес на истината при това време в момента за 10-12 дни нещата изсъхнаха.

Най-бързо съхнаха тези, който бяха пресовани като суджуци. Най-бавно - надениците.

Като загубят около 35 % от теглото си са готови. 

Странното е, че бяха приготвени при еднакви условия, сушени при еднакви условия, а пресованите получиха благородна плесен.

Едното парче с праз, което оформих като "ятаган" стана твърдо и загуби 40% от теглото си, но беше най-вкусно.

Това е наденицата, която е пресована, а в процеса на сушене просто съм я притискал с ръка от време на време.

Това е огромното парче с дължина почти метър.

Ето и едно асорти от всички видове.

В интерес на истината и трите вида бяха дзверски вкусни.

При тези цени на месото май ще "заложа" на патешкото за сушени изделия - наденици, суджуци, че и била луканки.

Пробващите в лицето на Баджанака бяха много доволни и изобщо не предположиха, че е патешко.

Правете смело! Да не Ви пука кой какво ще каже (явно защото е некадърен да си го направи) ! Наслаждавайте се на един невероятен вкус и не пропущайте питието.

НАЗДРАВЕ за любителите на истинската мръФка!

Шунков деликатес (луканка)

 Възможно е да се окаже, че това ще е най-краткият пост в блога ми.

 Само преди две седмици писах за домашната шунка в черво и в края споменах, че съм пратил третото парче да се пресова и да съхне на терасата.

 Ето това е резултата. 

 Добре пресовано, цялото парче в благородна плесен.

 Много добре държи формата си, въпреки че е малко меко като за сушен деликатес.

 Невероятно ароматно и дзверски вкусно. 

Преди една седмица.

Загуби 40 % от първоначалното си тегло.

Все пак в сместа за шунката имаше добавен лед.

Бих го оприличал на деликатесния си сушен врат тип роле Трапезица, но е по-мек и по-вкусен.

Финално - правете смело и НАЗДРАВЕ!