Да запазим дъската за рязане вечно

 Днес се сдобих с ей тази разкошна дъска. Има някакво изложение на занаятчиите  се предлагат най-различни неща.

 Тази се е харесала на Любимата и ми я подари - да сервираме върху нея Дзверските вкуснотийки ...

Всичко хубаво, ама тя трябва да бъде "подготвена", за да издържи дълго време - да не се подува, да не мухлясва и т.н. Па и лесно да се поддържа.

Дъската добре се измива с препарат и сетне подсушава идеално.

Следва затопляне на олио - да заври и се оставя да изстине до телесна температура.

Дъската се намазва обилно с топлото олио и се оставя добре да попие.

След пълното попиване, процедурата се повтаря още веднъж.

Нашата дъска става вечна. Не поема вода, няма опасност да мухляса и много лесно се поддържа. Едно измиване и това и е ... Направо е вечна.

Впрочем, по същия начин се "импрегнират" дъски за стягане на суджуци, пастърми и подобни, както и други дървени съдове.
Обработката е наложителна, защото неимпрегнираното дърво поема от соковете на месото и т.н., в него могат да се развият гнилостни процеси и др.п.

Питки с ементал и зелен лук

 Още едни невероятни, бързи и много лесни, при това дзверски вкусни питки.

  Правят се буквално за няколко минути и общо с печенето за 30-а минути на масата има ухаещи хлебчета.

За направата са необходими 1 ч.ч. гъст кефир (или кисело мляко), 1 ч.л. сода, приблизително 2 ч.ч. брашно; около 100 грама натрошен или настърган на едро ементал.

Също така перата на два три стръка зелен лук, които се нарязват на ситно.

Необходимо е и малко масло за намазване на питките след опичането.

В кефира се гаси содата, слага се сиренето и на части брашното, като се разбърква с вилица или лъжица докато се получи гъсто тесто, което да държи формата.

От част от тестото се оформят с намазнени ръце питки и нареждат в тава, покрита с хартия за печене.

В останалото тесто се слага ситно нарязаният зелен лук.

Нищо не пречи да се сложи в цялото количество, но така с един ход има поне два вида питки.

Отново се оформят питки.

Докато се занимаваме с тези процедури фурната се включва на 180- 200С да загрява.

Пекат се 20-а минути - до хубаво зачервяване.

След ваденето се намазват с масло и покриват с кърпа.

Стават хрупкави отвън и мекички отвътре.

За аромата да не говорим.

Ако се сложат в хартиен плик, омекват и стават много приятни.

Запазват вкусовите си качества поне два дни, без да изсъхнат.

Макар че толкова дълго няма кой да ги остави...

Стават и за закуска и за мезе ... и за сандвичи.

Картофено пюре по Дзверски

 Това в никакъв случай не е рецепта, а по-скоро е нещо в графата "полезно и вкусно". Няколко пъти в блога съм показвал как се правят различни картофени пюрета, които стават много вкусни.

 Срещал съм на много места, че е спорно как трябва да се варят картофите за пюре - дали обелени или не? със сол или без сол и т.н.

Моят опит ме е научил, че за пюре е най-добре картофите да се варят обелени с малко сол. Но в последно време се изтарикатих съвсем - варя картофите в мултикукъра (сваряват се страшно бързо) и обикновено от икономична гледна точка с тях варя още нещо. Най-често, пуешки маншони или крила (пилешко в къщи не се Потребява, освен ако е от домашно хвъркато). Пуешкото е хем полезно, хем много икономично като цена (при нас е около 3 лв за кило).

 Този път сварих в мултикукъра 1 кило обелени картофи с 1 кило пуешки маншон с добавка на малко сол. 

 Половината картофи отделих за пюре, а останалите - за друга цел. Не успях да си намеря пресата на картофи - с нея става най-хубавото пюре, и затова ги намачках с онази джаджа дет не и знам името. Докато слагах маслото и подправките в картофеното пюре, ми хрумна да сложа и ситно накъсано пуешко. Бях щедър и го жалих...

 Стана направо дзверското картофено пюре.

 Та така да обобщим: около 500 грама сварени картофи, 50-60 грама масло, 50-60 мл от бульона от варенето, 200 грама ситно накъсано пуешко, 3-4 стръка пресен ситно нарязан копър копър, щипка индийско орехче и кимион, черен пипер на вкус и за любителите на пикантното - чили на вкус.

 Получи се невероятно вкусно пюре като гарнитура на основното печено.

 Ако артиса от пюрето, ще го пробвам в нещо тестено печено - винаги добавката на картофено пюре към тестото дава невероятен резултат.

 Пробвайте смело - става наистина нещо уникално.

 Наздраве!