Домашен варено-сушен бекон

  За разлика от домашният сушен бекон, който може да се приготвя единствено при подходящи условия за сушене, този може да се прави по всяко време на годината и става доста по-мек и приятен за хапване.

 В направията му няма нищо сложно, отнема буквално минути и става много бързо - буквално за няколко дни.

 Необходимо ни е месо от долната част на ребрата, т.нар. осмянка, а сега както модерно ни я продават в месарниците - бекон. Само ще кажа, че предпочитам да го правя от свински гърди, на които старателно отделям ребрата с малко от месото. Сетне стават страхотни печени ребра. От едно нещо - две, а дори ребрата са по-евтини в месарницата.

 Вариантите за изпълнение са два - единият е максимално лесен и ще споделя него. Дори няма да давам количества, защото просто няма такива.

 Парчетата гърди се нарязват с правоъгълна форма или просто в желана форма. Поръсват се с черен пипер, натрошен дафинов лист, пресован чесън (2-3 скилидки), задължително се намазват и със захар - 1 с.л. на 500 гр. и в подходяща съдина се затрупват с морска сол. Така престояват поне три дни на хладно.

 След това - процедурата по варенето.

 В тенджера се слага вода - достатъчно да покрие месото. Добавят се подправки на вкус - зрънца черен пипер, бахар, дафинов лист, 1-2 карамфилчета, една цяла глава чесън. Задължително е слагането на обелки от лук - две три шепи. Ако лукът е червен още по-добре. Като знам, че ще се прави няколко дни просто събирам обелките от лука в къщи, както и обелките от чесъна. Много добър ефект дава и слагането на 1-2-3 пакетчета черен чай.

 След като заври водата, силата на котлона се намалява с 2/3 (от 9 на котлона - на трета) и във водата се пущат парчетата месо, от които солта просто е избърсана. Ако напират да изплуват, могат да се притиснат с чинийка. Оставят се така да къкрят - не да се варят, а именно да къкрят. Горе долу един час им достатъчен. Готовността се проверява с остро ножче.

 Следва подсушаване с домакинска хартия. Може и да се провесят на кукички да отекат добре.

 Докато си съхнат се прави смес за овалване от подправки по желание - черен пипер, червен пипер, чубрица. Ако при опитването ни се стори малко безсолно, се добавя и сол. Може и лютив червен пипер. Тука импровизацията е въпрос на вкус.

Ако се добави и чимен, направо става кайзерован.

 Така оваляните парчета се пресоват между две дъски с тежест поне за 24 часа и са готови за консумация.

 След пресоването, ако времето е подходящо, ги оставям на терасата на кукичките да си съхнат и когато ни се прииска, си резвам по малко и пак си висят там. Ако не е подходящо, стоят си в хладилника, увити в хартия.

На снимката се вижда как парчето е пресовано и заело правилна форма.

Специално при този е заложено на кайзероването с чимен и червен пипер.

Колко време издържа, не мога да кажа - правя по 2-3 парчета и за седмица свършват.

Най-ценното е, че просто като вземе да свършват, се слагат следващите и че може да се разнообразяват подправките.

Бърз, лесен и Дзверски вкусен домашен бекон.

Наздраве!

Бухнали питки "Денка" , печени в йенска съдина

   Както и идеята, така и рецептата на съседката Денка, която е ненадмината в тестените изделия.

 От моя страна няма "творчество" и изменения, както обикновено.

 Затова предавам и необходимите продукти и начина на изпълнението буквално, както съм си ги записал.

 Необходими продукти:

За тестото:

 5 яйца, на едното от които жълтъкът се отделя за намазване

 1 кубче прясна мая

 1 ч.л. захар за маята

 1 ч.л. сол с връх (около 10 грама)

 2 с.л. с връх мас, която се разтопява и загрява

 500 мл прясно мляко затоплено до около 40С (това от мен - иначе според нея проба с кутрето и да издържало 5 сек.)

 1 кг (пакет) брашно 

За намазняване:

разтопена мас - около 100 грама (толкова разтопих, но остана малко)

За плънка (ако се правят с плънка):

около 300 грама натрошено сирене, разбъркано с едно яйце

 по желание - сусам за поръсване

 Начин на приготвяне:

В купичка маята се натрошава на ситно и засипва със захарта и се оставя така да се активира, докато шупне, а в това време се замесва тестото.

(Е, тук направих първото отклонение. Не ползвам прясна мая, а само суха. Знам, че прясната мая се активира с малко хладка вода и захар. Но след като казва, методът й на активиране на маята явно работи.

Просто замених прясната мая със суха 2 ч.л. - около 12 грама. Ползвам от т.нар. бързодействаща, която направо се слага в брашното и не е необходимо да се активира предварително).

Брашното се пресява в подходяща купа (желателно емайлирана) и в средата му се прави кладенче в което се изсипват 4-те яйца и белтъка на 5-тото. С вилица започва леко да се разбърква докато яйцата се поемат от брашното.

Топлата мас се изсипва и тя и бъркането с вилицата продължава.

Следва сипване на 4/5 от прясното топло мляко (значи 400 мл) и бъркането с вилицата продължава.

Следва най-интересната част: в друга доста по-голяма купа се налива топла вода (около 50-60С) и в нея се поставя купата с тестото. 

В чашката, където е втасвала маята се сипва останалото прясно мляко, размива се и се сипва при тестото. Вече се меси с ръце докато стане меко тесто, което се оформя като топка, поръсва с брашно или намазнява и оставя така да втасва. Ако водата в голямата купа поизстине, се отлива част и долива пак топла вода. 

За около 25 минути тестото удвоява обема си (това според нея, на мен ми отне 35 мин. и стана дори два пъти и повече).

Докато тестото втасва, йенските купички, се намазват с разтопена мас, слагат в тава и заминават във фурната на 50-60С да се загреят добре.

Втасалото тесто внимателно (без премесване) се разделя на 6 равни части, които се оформят като топки и се овалват в разтопената мас. 

Ако ще се правят с плънка, във всяка топка се слага по средата от нея и затваря. Тази част я пропуснах и в послеписа ще обясня защо.

Всяка топка се поставя в йенска купичка и тавата с тях се връща във фурната на същата температура - 50С за допълнително втасване. 

А тука е най-забавната част - през стъклото на фурничката се вижда как буквално напират да излезнат навън. Е това е моментът да се намажат с разбития жълтък с малко прясно мляко и да се поръсят със сусама.

Веднага след връщането им фурната, температурата се усилва на 150С и се пекат около 45 минути.

Е, пекох на 180С по средата на фурната и преди да ги извадя като видях че добре се зачервиха (по-скоро взеха да стават леко кафеникави), пробвах с клечка, която излезе суха. Печенето ми отне 40 минути.

(все пак времето за печене зависи и от фурната и куп работи).

След изваждането се мажат с масло, пръскат с малко вода и завиват с кърпа. Момента с мазането с масло биде прескочен. Задоволих се само с пръскането и задушаването.

Ето и няколко снимки:

Вижда се как станаха не само 10-а и повече сантима високи, ами и с шапчица като гъбки ...

Вътре са пухкави, мекички с леко твърда, но приятно хрупкава коричка.

В интерес на истината, издържат поне три, без да изсъхнат.

(една оставих за проба).

П.П. Направих ги без плънка, защото исках да са най-близки до хляб. Ами защо? защото преди много време бях чел за хляб печен в саксия ... и идеята много ми хареса. Доста търсих подходяща саксия, която да е глежосана отвътре и да издържи на поне 200С във фурната, без да се пръсне. Един единствен път намерих подобна, но не съобразих, че по средата е леко изтумбена и отворът идва малко по-тесен. Просто нямаше вадене на изделието от вътре.

А идеята с йенските купички за печене на индивидуални питки е направо чудесна. Каквато имаш, такава става - една по-висока, една по-широка. Важен е ефектът.

Струва си да се направят тези питки. От обясненията ми изглежда сложно и трудоемко, а не е така. Може би, защото за пръв път правя нещо по изцяло чужда рецепта и исках да обясня всичко да е ясно...

Яйчена майонеза с хрян

 Поредната ми домашна яйчена майонеза. Тази направия е само за истинските любители на домашната майонеза и то в нейните различни варианти.

 Този път-невероятна вкуснотия.

 Ще бъда абсолютно кратък, макар че се прави по-бързо отколкото ще го напиша.

 В купата на пасатора се слагат: едно яйце, една скилидка чесън, едно ч.л. дижонска горчица, 1-2 рибки аншоа, щипка черен пипер, 2 с.л. паста от хрян и се долива олио до отметката на купата - 400 мл, добавя се 1 с.л. лимонов прясно изцеден сок.

 Технологията е ясна. Пасаторът се слага на дъното и пуща на максимална мощност. След 30-а секунди майонезата е готова.

 Престоява в хладилника около час и е готова за препечените филийки.

 Май това е най-удачната и вкусна майонеза, която съм правил в последно време.

 Ето я пастата от хрян и готовата майонеза.

Пълнозърнест хляб "Фитнес" - в две разновидности

 

 По отношение на тестените изделия си подам малко традиционалост, т.е. ползвам си обикновеното брашно т.нар. тип 500 и макар да правя различни и много неща в общи линии се доверявам на него.

 Не че не съм пробвал и други разновидности, не че не съм правил и ползвал брашно от елда, от нахут, от просо и т.н. За някои дори съм писал как могат да се направят в домашни условия и да не даваме луди пари по разните там биомагазини и т.н.

 Няма и да навлизам в спорове кое по-полезно, кое има излишък от глутен и т.н.

 Няма и да разказвам, че някои зърнени култури като лимеца, елдата, един сорт пшеница сякаш са се появили от нищото преди хилядолетия, без да имат див аналог и без да има следи да са минавали някак етап на естествена селекция. Просто са се появили и в продължение на хиляди години са останали непроменени. Па ние, сега умниците, взехме, че направихме някакви тяхни ГМО модификации, които как се отразяват на организмите ни ще разберат след няколко поколения (може би като изродим организмите си)...

 Нещо се отплеснах - може би друг ще пиша повече за това, защото направо ще влезна в някоя от теориите за конспирацията.

 В момента ще се огранича просто до едно скромно разказче за първия си сериозен опит с пълнозърнесто бр гледах катоашно и направата на хляб от него и то в различни разновидности.

Любимата ми половинка попаднала на това ръжено-пшенично пълнозърнесто брашно с ръжени трици и овесени ядки. Вдъхновила се от това, че е на промоция и че е много здравословно и взела, че го купила и на скромната цена от цял един лев за пакет от 1 кг.

Донесе го, па взех да го гледам като голям камък.

Не си направих труда да търся разни рецепти, а приех, че рецептата на производителя на опаковката е достатъчна, за да й се доверя за първи опит.

Хората са си го обяснили, явно са пробвали и нямам причини да не им вярвам. Пък и опита ми в последно време показва, че някои производители дават страхотни рецепти за продукта и не трябва да се пренебрегват.

Оть` ми е за пръв път, заложих на 1/2 доза, въпреки че рецептата е за цяло кило.

Въоръжих се кантар, мерителна съдина и подхванах: точно 500 гр. брашно, точно 350 мл марна вода, точно 8 гр. сол, 7 гр. суха мая и 10 мл олио.

През едро сито пресях в подходяща купа брашното (да стане въздушно), добавих сухите съставки и водата. И тряс по челото - първа греда - стана нещо като глина, ама от оная некачествената ронливата и взех да гледам тъжно. Добавих 3 с.л. кисело мляко е 2 с.л. олио и месих с ръце яко. Получи се меко тесто, което намазних, покрих и оставих да втасва и то на топло място в бокса. След час се седеше в същия вид, ама изобщо не беше бафнало. Загрях фурната на 50С и го бухнах отчаяно вътре. След час се беше удвоило и придобило вида на снимката.

Та получих някаква надежда, че вървя в правата посока.

От тука нататък реших да направо от едно - цели две неща. Разделих тестото на две равни части и го прехвърлих в две намаслени купи.

В първата добавих 1 с.л. ленено семе и 1 1/2 с.л. запечени слънчогледови ядки.

Отново омесване, покриване с филио и оставяне на топло да втасва пак.

В другата половинка настъргах един сварен картоф и сложих 2 пълни с.л. сушени зеленчуци (от моето си производство - има всичко - лук, домат, чесън, босилек, магданоз и т.н.).

Омесих добре и също оставих да втасва.

Ето как изглежда след омесването.

Впрочем получи се много ароматно тесто.

Това е тестото със семената след втасването.

Бухна малко повече от двойно.

На първо четене, доволен съм от това, което се получава.

Сачът застлах с хартия за печене и оформих две хлебчета, които оставих да втасват върху него.

Това беше първата грешка, която отчитам. Посредата им сложих едно руло, но странично не ги "подпрях" и леко се "разляха".

Последва леко поръсване с брашно през цедка и резване отгоре по различен начин, за да си ги "позная" кое с какво е :)

Фурната заедно със сача се загрява на 220С, а на дъното й стои съдинка с вода.

След като загрее добре, сачът се вади и върху него се прехвърлят хлебчетата както са си върху хартията за печене. Затова казах, че грешката бе в неподпирането от двете страни, че при печенето леко се "разляха". 

След 20 минути температурата се намаля на 180С и се пекат общо около 40-45 минути.

Получават твърда хрупкава коричка, а от вътре колкото и да е изненадващо стават пухкави.

Последвах съвета на опаковката и едното хлебче докато беше още топло го намазах с четката с олио.

Е нещо, на външен вид не е толкова търговско, а и коричката сякаш омекна.

Ето е начупено парче от хлебчето със семена.

Пухкаво е...

Много вкусно. Може би малко безсолно, но това е въпрос на вкус...

А това е хлебчето със сушените зеленчуци.

Уханно и много вкусно.

Единственият косур на тези хлебчета е, че са леко ронливи. Иначе се режат лесно, запазват се свежи поне два дни и не пресъхват ...

Вкуснотия.

Като за първи опит съм доволен. Пак ще се прави и тогава ще споделя и евентуалните подобрения, но и в този вариант се струва да се направи.

Браво на майстора!

Домашна пушена сол - полезно предложение

 Преди време ме обзе идеята да ползвам пушена сол за осоляването на различни колбаси и риби. 

 Само че ударих на камък - уж знаех магазин, в който се продава, а се оказа, че от година нямало. Нещо подходящо не открих и в интернет магазин, освен една в опаковка от 0,125 кг на цена горе долу 6,00 лв и друга - 100 грама за 13,00 лв. 

 И бях дотук с търсенето.

 Знам, че тази дет` се продава в биомагазините на тази страховита цена е морска сол, която е опушвана на дим от букови стърготини и не мога сам да си я направя. Не че не мога да започна да си играя с опушването, но тази процедура от години я отлагам. 

 Не знам защо впрочем и не мога да си обясня, въпреки че имам подходящо барбекю - точно такова, на което да се извършва опушване, имам и други подходящи съдини. Сигурно някой ден ще "узрея" и ще започна да опушвам разни меса ...

 Всичко това определено не може да ме спре като си наумя нещо. За сметка на това имам малко течен дим и реших проблема с него. В същото време съм чел, че морската сол подобрява качествата си като опече във фурната до хубаво покафеняване. 

 И така на 1 кг морска сол ръснах 1 ч.л. течен дим, разреден с 2 с.л. бърбън, разбърках добре и във фурната на 230 С за около 20-25 мин., докато солта добре покафеня. След охлаждането става леко на бучки, но това не е проблем, тъй като просто трябва леко да се начука и пак си става на кристали.

 Мислех да сложа повечко течен дим - например 1 с.л., но и с това количество се усеща доста силен аромат на пушено, но в крайния продукт усещането е много фино, нежно и ненатрапчиво.

 Така проблемът с пушената сол биде решен успешно.

 На кг сол 5 мл течен дим, няма какво да коментирам дали е вредна или не. Определено считам, че вреден ефект няма.
 Тази сол е подходяща и приготвяне на колбаси и рибочета с леко опушен аромат.

Домашна сланина като опушена

 Как се прави домашна сланина съм писал вече и нямах намерение да правя нова публикация, тъй като си мислех, че няма какво да се пише повече. Само че тази е направена по различен начин и затова ще споделя начина на направията й.

 Първата и най-съществена разлика е, че за осоляването ползвах моята домашна опушена сол. Как се прави съм писал тука (но май ще направя отделна публикация).

 Количества нарочно не давам - всичко зависи от количеството на сланината, солта - също, а и няма как да се пресоли. На всеки е известно, че в колкото и сол да сложи, тя ще си поеме необходимото количество. Подправките също са въпрос на предпочитание, а какво съм слагал, ще се види от описанието.

Сланината се нарязва на парчета с желана големина и слага в подходяща съдина с капак.

Смесват се поравно едра морска сол и пушена сол. При нея се добавят черен пипер, чубрица, лютив червен пипер, смлян дафинов лист, 1 ч.л. смлени семена резене. Сланината обилно се "затрупва" с тази смес, отгоре се залива с чашка домашна ракия. Съдината се затваря и заминава на хладно. Тази престоя на терасата точно 21 дни, като два три пъти я обръщах вътре в кутията.

След този престой за осоляване, парчетата сланина само се остъргват от солта.

В тенджера се слага достатъчно вода и се оставя да заври.

Парчетата сланина се пущат във врящата вода по едно или по две и то буквално за по минутка - колкото сланината да промени цвета си и стане леко прозрачна.

Следва леко подсушаване и овалване в подправки. В момента поради наличието само на нея, ги овалях в балканска чубрица.

Следва закачане на куки и провисване на терасата за около 10 -а че и повече дни.

След това - опаковане във вакуум или стреч фолио и във фризера.

Всичко на всичко - половин час работа и 35 дни чакане да стане.

Резултатът - невероятно крехка сланина, която направо се топи в устата и при това невероятно ароматна с лек оттенък на опушено.

Дзверско мезе.

Наздраве!

Лаврак на фурна във фолио

 Това е най-лесният начин да се приготви дзверски вкусен лаврак.

 Приготвянето му отнема буквално минути и вероятно става по-бързо отколкото да напиша как се прави.

 Необходим е по един лаврак на човек, сол, лимон и зехтин. 

 Естествено, без алуминиево фолио няма как да стане.

 То в случая направо няма какво да се обяснява:

 Лавракът се почиства с остър нож от люспите и от вътрешностите. Измива се добре, осолява се на вкус и обилно се поръсва отвътре и отвън с прясно изцеден лимонов сок.

 От фолиото се откъсват големи парчета, които се намазняват със зехтин и след това лавракът се завива като в плик. Важното е единствено да е плътно затворен, за да не се разтече.

 Пече се на 180С в предварително загрята фурна за около 20 максимум 25 минути.

От тук нататък няма какво да се обяснява. Най-досадната част е да се почисти от перките и кожата.

И остава само да се насладим на истинския вкус на хубавия лаврак, който си върви с любимото питие.

Каква ще е гарнитурата е въпрос на желание.

НАЗДРАВЕ!

Банички със спанак и сирене

 Утре е Тодоровден - има си традиция да се правят питки или нещо като гевреци във формата на подкова. Да ама това за деня, а за закуска нещо не пречи да се отпретнат едни лесни банички със спанак и сирене. Още повече, че в момента на пазарите има бол пресен и млад спанак.

 С тези банички няма да изненадам никого, но те се различават от обичайните, които се правят със спанак и ориз. 

 Необходими са кори за баница - за предпочитане от по-дебелите, печени на сач. (За тези банички ползвам от триъгълните кори).

 Количеството спанак и сирене зависи от броя банички, но за 12-14 броя е хубаво да се ползват 500 грама пресен спанак, поне 300 грама натрошено сирене, две яйца и 3-4 с.л. кисело мляко. Така стават направо богати банички.

 необходимо е и малко олио за намазване на корите и отгоре - още по-вкусно с разтопено масло (но при тези цени на маслото ?!).

 Изпълнението е направо елементарно:

Спанакът се почиства от дръжките, измива се и се задушава в тиган с малко масло (олио), буквално да омекне. След като изстине, се нарязва сравнително на ситно и смесва с натрошеното сирене, яйцата и киселото мляко. В широкия край на кората се слагат две с.л. от сместа и внимателно се навива като сърма.

Подреждат се в намаслена тава една до друга.

Готовите банички се намазват с олио и с рядката част от плънката. При загребването се ползва лъжица с дупки и така само по-гъстата част влиза в баничките, а рядката остава за намазване отгоре.

Пекат се до хубаво зачервяване в предварително загрята фурна на 180-200С за около 40 мин.

Най-добре е към 40-та минута да се проверят дали отдолу са се опекли (като с лопатка се повдигнат леко).

Изчаква се малко да изстинат и се сервират.

Вървят си с айрян, компот, сок.

Правил съм и добавка на задушен лук, с добавка на 2-3 с.л. брашно и 1/2 ч.л. бакпулвер, с добавка на подправки, но така ми харесват най-много, защото се усеща най-силно вкуса на спанака.

Който иска, може да добави към плънката и малко сварен ориз, но на мен така не ми харесват.

Невероятни за закуска.

Тарама хайвер от лаврак

 Който си е с късмет, гладен няма да остане.

Да ти донесат пресен пресен лаврак и при чистенето в него да откриеш ... какво ли може да се открие в един лаврак ?

Ами ей това - истинско съкровище - хайвер.

Хем си имаш риба, хем си имаш деликатес ...

Първият ми порив бе за мезе от пържен (паниран) хайвер, но това количество за четирима? То няма да има дори за запълване на някоя дупка в зъб, та камо ли да му се усети вкуса.

Е, значи ще се прави тарама хайвер. Ама не можело от пресен неузрял ... Нека да проверим.

Хайверът (2 с.л.) внимателно се почиства от ципите и обилно осолява с 3-4 с.л. сол и оставя на стайна температура. Поне за 6-7 часа. 

Сетне се измива под течаща вода през цедка и заминава в купата на пасатора. Добавят му се 2-3 с.л. олио и една нарязана на кубчета средна глава лук. Може да се добавят 2-3 щипки бял смлян пипер (примерно 1/4 ч.л.). 

Пасаторът се потапя до дъното и започва да се пасира на най-силна мощност. За около 30-а секунди става почти еднородна маса и започва по малко да се налива олио. В един момент, след наливането на около 150 мл олио, започва много да се сгъстява. Тогава се наливат 2-3 с.л. много топла вода и оставя малко да си почине (че пасаторът вече е позагрял).  Разбиването продължава като се доливат бавно още 150 мл олио. В края на пасирането се добавя поне 1 с.л. лимонов сок. 

Ако е много гъст, може леко да се разреди с още малко топла вода.

Налага се да се опита и на сол.

Следва кратък престой в хладилника и вече може да му се насладим.

Признавам си, правил съм тарама хайвер от много видове риби, но този за сега ми хареса най-много. 

Получи се много пухкав, бял и ароматен.

А вкусът просто не мога да опиша.

Печена филийка и студена водка - какво повече може да се иска?

Колачета по селски

 Няма да навлизам в спорове що е то мекиче и що е то колаче, макар че на външен вид доста си приличат. За мене, мекичетата са само брашно, вода и мая. 

 Колачетата са това, което правеше Баба - с кисело мляко и яйца. Сипваше в една голяма купа брашно, чукваше поне две яйца, изсипваше кисело мляко и в него содата и солта и бъркаше с голяма дървена лъжица. Накрая омесваше. Сетне пържеше в смес от мас и оливие. Нямам спомен някога нещо да е мерила с чаени чаши или разни мерки, та камо ли пък да е теглила. Имахме паланза, но на нея се теглеха други неща.

 Както и да е. 

 Рецептата ми е адаптирана към съвременните условия и я споделям по начина, по който я правя (впрочем също на око), но все пак ще дам мерки:

За тестото:

 Брашно - половин пакет (около 500 грама)

 Кисело мляко - малко повече от 1/2 кофичка (те сега са по 0,4 кг, та значи около 250 мл)

 яйце - 1 голямо или 2 малки

 Сода бикарбонат - 1 ч.л. с връх

 Сол - 1 ч.л.

 Захар - 1 ч.л. с връх

 3 с.л. олио

За пържене - олио. Най-добре е да се ползва касерола (с по.малък диаметър и по-висока) - такава поема по едно колаче и макар да се слагат 2-3 пръста олио, разхода му не е голям.

Изпълнението е лесно:

В киселото мляко се загасява содата.

В подходяща купа се слага почти цялото брашно (като се отделя 1 ч.ч. от него), добавят се солта и захарта и се разбърква с вилица. Сипват се млякото наведнъж и  яйцето, като бъркането с вилицата продължава до получаването на еднородно тесто. Сетне се добавя и отделеното брашно и с ръце се омесва до получаване на меко еластично тесто (като при нужда се добавя още малко брашно). Тестото се намазва с олио и оставя на топло да си "почине" за 20-30 мин.

Олиото се загрява в касеролата и силата на котлона се намалява с 1/3 (така няма опасност да прегорят, а ще се изпържат до хубаво зачервяване).

От тук нататък няма какво да се обяснява: с добре намаслени ръце от тестото се късат топчета, оформят като тънък кръг и се пържат.

Остава само да се насладим на вкусните домашни селски колачета, които си вървят и със сирене, и със сладко, и с мед.

Домашен бекон

  За първи път няма да се впущам в каквито и да е обяснения - нито що е то бекон, нито то що е панчета или сушени свински гърди. Това го оставям за друг път.

 Само ще маркирам, че в това, което ни го продават за бекон има толкова странни неща, че е по-добре да не се яде. Затова и не купувам подобни неща.

 В последно време ми прави впечатление, че по месарските щандове продават едни такива тънки парченца под заглавието "бекон" и то на цена, от която свят ти се завива. А в действителност, в много от случаите, това е т.нар. осмянка, подребрена или коремна част на прасето, която е най-евтината част на прасето и в същото време най-вкусната. Други приемат, че беконът е обезкостената част на свинските ребра. Всеки е в правото си. Все пак в нашата кулинария понятието бекон не е съществувало до скоро.

 Пак се отплеснах и затова направо минавам към направията. За различни сушени деликатеси от свински гърди вече съм писал, но този път направията се различава и затова ще я споделя.

 Необходими са свински гърди без кост или парче от т.нар. осмянка. Количеството е по желание.

 В интерес на истината, купувам по около 1,5 кг, правя ги и като видя, че започват да свършват идва ред на новата партида.

 Подправките и др.п., както винаги са за кг месо:

сол - 25 грама (10 грама нитритна и 15 грама обикновена)

соев сос - 2-3 с.л.

захар - 5 грама

черен пипер - 5 грама

чубрица - 6-7 грама

за овалването - смес от чубрица, черен и червен пипер

Може и да не се овалва в подправки, а да се сложи в дамски чорап и така да се суши. Но понеже този път бе оваляно в подправки, ги споменавам.

В изпълнението няма нищо сложно:

Месото се оформя с остър нож на правоъгълни парчета с желана големина и се слага в подходяща съдина с капак (стъклена, емайлирана и т.н.). Всички подправки и солта се смесват и втриват в месото. Оставя се на хладно място поне за три дни като когато се сетите за него, се обръща.

След тези три дни (може и повече), месото се подсушава, овалва в подправките, закача се на кука или му се нанизва конец и заминава за сушене.

Както казах, по-удачно е да се сложи в чорапче. Така с тези подправки малко му се променя вкуса.

Нека си повиси така десетина дни - на остъклената тераса му е най-комфортно.

Сега февруари, както е хладен (не студен и температурите не падат под 0-та), е направо благодатен за сушене.

Добре е да се претегли и по загубата на тегло, става ясно как върви процеса на сушенето. Като загуби 30-35 % от първоначалното тегло , значи е станал идеален.

Тук на снимката е на 4-ти февруари.

Към десетия ден може да се резне парче и да се опита.

След  пробата, ако случайно се окаже солено, може за няколко часа да се изкисне в бяло или червено вино и да се продължи със сушенето.

Ето го на 17-ти февруари, резнато и нападнато.

За 13 дни на терасата е станало.

Невероятно крехко и вкусно.

Дзверска му работа.

Страхотно мезе и няма да обяснявам как си върви с питието.

Мога да кажа само едно - правете, хапвайте и НАЗДРАВЕ!

Картофени банички

 Нямаше да се сетя да направя тези картофени банички (рулца или там каквото станаха), ако не бях видял в една баничарница да продават картофени банички, които на външен вид приличаха на тези със сирене. И си припомних вкуса на родопския клин с картофи и ...

 Ама нямаше да съм си Я, ако не пробвам нещо по-различно. И ето го резултатът - нещо страхотно вкусно.

 Точно за тези са необходими:

5 големи картофа - около 500-600 грама

за подправянето им - сол и черен пипер на вкус; 1/4 к.л. индийско орехче, 1/2 ч.л. риган (или чубрица- въпрос на предпочитание), няколко стръкчета пресен копър и магданоз, както и масло около 25 грама

100-а грама кашкавал (гауда, ементал или друго твърдо сирене, може и моцарела. Със синьо сирене ще стане трепач)

150-а грама шунка или колбас какъвто има

кори за баница. Най-добре е триъгълни печени на сач. Или обикновени пак на сач, защото са по-дебели. Ако са обикновени, трябва да се слепват две по-две и да се нарежат в подходящ вид.

Количеството на корите зависи от количеството на плънката и колко ще се слага. При мене излезнаха 12 парчета.

Необходими са също така поне 2 яйца, олио за мазане на корите и олио за пърженето.

Изпълнението е изключително лесно:

Картофите се сваряват, обелват и пасират на пюре - могат да се намачкат и с вилица. Слагат се всички подправки и маслото, както и ситно нарязания копър и магданоз. От колбаса се отделя едно парче - около половината от него, което се нарязва на много ситно и се добавя към пюрето. Всичко се омесва много добре.

С четка кората леко се намаслява. В широкия край се слага малко картофено пюре, отгоре резенче от кашкавала и резенчета от колбаса и отново пюре.

Количеството е по желание, но горе долу са 2-3 с.л.

Кората се навива на хубаво стегнато руло - завива се все едно се правят сарми.

Така се процедира докато плънката свърши.

Нареждат се с "шева" надолу - така по-добре ще запазят формата си.

След това яйцата се разбиват в подходяща купа. Може да им се добавят и 2-3 с.л. прясно мляко.

Всяка баничка се потапя добре в яйцето, но съвсем леко да попие от него и е готова за пържене. След потапянето се оставят буквално за 20-30 секунди да го попият.

В подходяща касеролка се сипва олио (около 2 пръста), загрява се добре и сетне силата на котлона се намаля с 1/3, т.е. пържат се на 6-та степен от 9.

Пържат се по 2-3 броя, като се обръщат до леко зачервяване.

Ето ги в разрез - кашкавалчето се е поразтекло.

По-вкусни са като поизстинат малко, но нямаше кой да ги чака.

Могат да се поднесат с някакво млечно-майонезено сосче или млечно чесново такова и да се топват в него.

Въпрос на предпочитания.

Дзверска вкуснотия.

П.П. Сега и втория начин на направията - за тези, които не са любители на пърженото.

Тавата за печене се застила хартия за печене и оваляните в яйчната смес банички се нареждат в нея на малко разстояние една от друга. Могат дори леко да се притиснат с ръка - да придобият леко плосък вид.

Могат да се ръснат и със сусам.

Пекат се в предварително загрята на 180С фурна - до зачервяване.

П.П. Най-доброто на тези банички е, че носят всякакви вариации в зависимост от наличните продукти. Само наблягам на това, че със сирене или моцарела ще бъдат просто невероятни.

Още по-добро е, че могат да се поднесат като предястие, че дори и като гарнитура - на едни пържоли като мене.